Ще дойда и ще бъде празник
и светло като в някой храм -
и няма да те мъчат очите на омразник,
и няма да се чувстваш безгранично сам.
Звездите ще са ярки и приказно големи,
мусонът ще играе в разветите коси,
ще бъбрим на безкрайно близки теми
и няма да ни сепват крилете на оси.
Ще се обичаме като сестри и родни братя
и дълго ще се гледаме в очи,
сълза ще бликне преди да те отпратя
по бялата пътека, огряна от лъчи.
И ще се викаме докрая в паметта си,
ще търсим да докоснем нашите ръце,
ще си признаваме без думи любовта си -
читател и творец туптят с едно сърце.
* * *
В този блог ще намерите предимно моята публицистика, свидетелства за гражданската ми съвест, както и мъдростта на вековете и тържеството на човешкия дух. Очаквайте. . .
**************************************
No comments:
Post a Comment