НАШИТЕ БРАТЯ - ЖИВОТНИТЕ

КУЧЕТО МИМА

Как да спя, когато има
безчовечни и жестоки хора
и отрязани крака на Мима -
хвърлени да гният в двора?

Как да спя, когато жално
вие кучето осакатено
и лицето му страдално
гърчи се до гроб ранено?

Ти,злодей, презрян от всеки -
ще те сграбчи участ тежка,
в дни неистови, нелеки
ще скимтиш от болка нечовешка.

За жестоките съдба жестока
чака в бъдното далечно-
и с остен горещ ще хока-
ще ги шиба, гони вечно...

**************************

НА ТЕБ, ЧИТАТЕЛЮ

Ще дойда и ще бъде празник
и светло като в някой храм -
и няма да те мъчат очите на омразник,
и няма да се чувстваш безгранично сам.

Звездите ще са ярки и приказно големи,
мусонът ще играе в разветите коси,
ще бъбрим на безкрайно близки теми
и няма да ни сепват крилете на оси.

Ще се обичаме като сестри и родни братя
и дълго ще се гледаме в очи,
сълза ще бликне преди да те отпратя
по бялата пътека, огряна от лъчи.

И ще се викаме докрая в паметта си,
ще търсим да докоснем нашите ръце,
ще си признаваме без думи любовта си -
читател и творец туптят с едно сърце.

* * *
В този блог ще намерите предимно моята публицистика, свидетелства за гражданската ми съвест, както и мъдростта на вековете и тържеството на човешкия дух. Очаквайте. . .

**************************************

Вечен е духът

СОФИЯН

Сине мой, свиден,
слънчице мое! -
звездна въздишка в безкрая.
Носи мусонът името твое.
В облака теб ще позная.

Сине мой, свиден,
слънчице мое! -
носи се вечна душата.
Шепне ми нежно детството твое,
тегли в небето с крилата.

Сине мой, свиден,
слънчице мое! -
ехо на птица в полето.
Гледа ме тихо лицето ти твое,
носи ми дар от небето.

Сине мой, свиден,
слънчице мое! -
дъх на цъфтяща морава.
Шепне мусонът името твое -
няма за тебе забрава...

******************************
Снимка No1 - Софиян с братчето си бебе; Снимка No3 - Софиян като бебе.
**********************************************************************