Monday, October 25, 2010
Tuesday, October 19, 2010
Friday, October 1, 2010
Thursday, May 27, 2010
Tuesday, April 27, 2010
НАШИТЕ БРАТЯ - ЖИВОТНИТЕ
КУЧЕТО МИМА
Как да спя, когато има
безчовечни и жестоки хора
и отрязани крака на Мима -
хвърлени да гният в двора?
Как да спя, когато жално
вие кучето осакатено
и лицето му страдално
гърчи се до гроб ранено?
Ти,злодей, презрян от всеки -
ще те сграбчи участ тежка,
в дни неистови, нелеки
ще скимтиш от болка нечовешка.
За жестоките съдба жестока
чака в бъдното далечно-
и с остен горещ ще хока-
ще ги шиба, гони вечно...
**************************
Как да спя, когато има
безчовечни и жестоки хора
и отрязани крака на Мима -
хвърлени да гният в двора?
Как да спя, когато жално
вие кучето осакатено
и лицето му страдално
гърчи се до гроб ранено?
Ти,злодей, презрян от всеки -
ще те сграбчи участ тежка,
в дни неистови, нелеки
ще скимтиш от болка нечовешка.
За жестоките съдба жестока
чака в бъдното далечно-
и с остен горещ ще хока-
ще ги шиба, гони вечно...
**************************
Friday, April 16, 2010
НА ТЕБ, ЧИТАТЕЛЮ
Ще дойда и ще бъде празник
и светло като в някой храм -
и няма да те мъчат очите на омразник,
и няма да се чувстваш безгранично сам.
Звездите ще са ярки и приказно големи,
мусонът ще играе в разветите коси,
ще бъбрим на безкрайно близки теми
и няма да ни сепват крилете на оси.
Ще се обичаме като сестри и родни братя
и дълго ще се гледаме в очи,
сълза ще бликне преди да те отпратя
по бялата пътека, огряна от лъчи.
И ще се викаме докрая в паметта си,
ще търсим да докоснем нашите ръце,
ще си признаваме без думи любовта си -
читател и творец туптят с едно сърце.
* * *
В този блог ще намерите предимно моята публицистика, свидетелства за гражданската ми съвест, както и мъдростта на вековете и тържеството на човешкия дух. Очаквайте. . .
**************************************
и светло като в някой храм -
и няма да те мъчат очите на омразник,
и няма да се чувстваш безгранично сам.
Звездите ще са ярки и приказно големи,
мусонът ще играе в разветите коси,
ще бъбрим на безкрайно близки теми
и няма да ни сепват крилете на оси.
Ще се обичаме като сестри и родни братя
и дълго ще се гледаме в очи,
сълза ще бликне преди да те отпратя
по бялата пътека, огряна от лъчи.
И ще се викаме докрая в паметта си,
ще търсим да докоснем нашите ръце,
ще си признаваме без думи любовта си -
читател и творец туптят с едно сърце.
* * *
В този блог ще намерите предимно моята публицистика, свидетелства за гражданската ми съвест, както и мъдростта на вековете и тържеството на човешкия дух. Очаквайте. . .
**************************************
Вечен е духът
СОФИЯН
Сине мой, свиден,
слънчице мое! -
звездна въздишка в безкрая.
Носи мусонът името твое.
В облака теб ще позная.
Сине мой, свиден,
слънчице мое! -
носи се вечна душата.
Шепне ми нежно детството твое,
тегли в небето с крилата.
Сине мой, свиден,
слънчице мое! -
ехо на птица в полето.
Гледа ме тихо лицето ти твое,
носи ми дар от небето.
Сине мой, свиден,
слънчице мое! -
дъх на цъфтяща морава.
Шепне мусонът името твое -
няма за тебе забрава...
******************************
Снимка No1 - Софиян с братчето си бебе; Снимка No3 - Софиян като бебе.
**********************************************************************
Subscribe to:
Posts (Atom)